Доц. д-р Атанас Владиков се кандидатура за Ректор на Пловдивски

 Доц. доктор Атанас Владиков се кандидатура за Ректор на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски ”. Той е доцент по „ Европейска стопанска система ” във Факултета по стопански и обществени науки на университета.

Придобил е докторска степен по стопанска система в УНСС гр. София (2013 г.), магистър по „ Бизнес администрация ” /М.В.А./ (2005 г.) на Университета на Централна Оклахома, САЩ; има и магистърска степен по „ Бизнес администрация ” (2003 г.), и бакалавърска степен по „ Международни стопански връзки ” /МИО/ (2002 г.) от ПУ „ П. Хилендарски ”.

Доц. доктор А. Владиков е член на Съюз на икономистите в България (СИБ) и има дейна публицистична и експертна активност в региона на европейската и интернационалната стопанска система, данъчното облагане, плановото и капиталовото консултиране и др.; взел участие е в създаването и реализирането на разнообразни проучвателен, просветителни и бизнес планове с обществено, частно и смесено финансиране.

Основните послания в програмата на доцент доктор Атанас Владиков са съблюдаване господство на закона, безпристрастност във взимането на решения, бистрота, обективност, отвореност, иновативност и повишение на видимостта и престижа в международното и Европейското просветително и научно пространство.

С доцент Владиков беседваме за проблемите и бъдещите научни автомагистрали в развиването на висшето обучение

- Доц. Владиков, кандидатирате се за ректор на Пловдивския университет  „ Паисий Хилендарски “– едно реномирано висше образователно заведение. Имате 17 години трудов стаж като учител в университета, одобрен академик сте. Защо предприемате стъпка и към административна служба?  

- Реших се на тази стъпка въз основата на своя интернационален опит като експерт по „ Международни стопански връзки ” и доцент по „ Европейска стопанска система ”. Убеден съм, че нашият университет, в който съм работил 17 години, има потребност да одобри новите действителности и новите парадигми, които са към този момент част от едно общо, единно, европейско просветително пространство. Аз съм осведомен човек,  имам опита, нужен за управление и образуване на тази институция, тъй че тя да се впише по натурален метод на равна основа, на равни партньорства с европейски университети, европейски алианси, европейски научни мрежи и нашите студенти и преподаватели да бъдат конкурентни на едно европейско равнище.

- Това е доста амбициозна задача, с взор към бъдещето. Университет на новите действителности – какво значи това? Равнис по изкуствения разсъдък ли?  

- Дигитализацията става част от нашето всекидневие и би трябвало да бъде част от университетските стандарти. Изкуственият разсъдък, навлизането на добавената действителност, новите осведомителни действителности и стратегиите, с които работят водещите университети – те не са просто фантазия, те са действителност във водещите страни в Европейски Съюз и аз мисля, че е време и нашият университет да схване цялостни цифрови решения за ръководство, за осъществяване на планова активност, за включване в общи европейски планове – просветителни, университетски, научни. Така че дигитализацията ще бъде част от това, което назовавам стратегия за ръководство в мандата.

- А по какъв начин ще употребявате изкуствения разсъдък?

- Един от факултетите с огромен авторитет е Факултетът по математика и информатика и изключително в направлението, което се занимава с подготовката на софтуерни експерти, експерти по блокчейн технологии, по уеб дизайн, по програмиране на нови програмни езици. Смятам да се обърна към тях за вътрешно-университетска експертиза, както и към актуалните софтуерни компании да предложат сложни решения за нашия университет, тъй че всички да употребяват мобилните си телефони, с QR кодове –академичните запаси и благоприятни условия, бази от данни, линкове, цифрови библиотеки.

- Намирате ли, че изкуственият разсъдък, с изключение на да е потребен,  е и рисков за човечеството?

- По мое мнение университетът има за задача да приготвя хора, вписващи се в актуалната цивилизация и развиването на баланс без ръководство на изкуствените технологии не е най-хубавото решение. Според мен би трябвало доста деликатно да се работи с изкуствения разсъдък,виртуалната действителност, добавената действителност и всички тези нови термини, които навлязоха в нашето всекидневие – с цел да може да бъде непокътнат духът на индивида и неговото схващане за естетика в средата, в която живее.

- В това надпревари имате сериозна конкуренция, към този момент сте трима претенденти за ректорския стол.    

- Докато бях в Токио предходната седмица, се е появил и претендент от Юридическия факултет – доцент Филипова, за което я приветствам, че на изборите ще има и жена – претендент за ректор на Пловдивския университет. За разлика от предишните избори, когато имаше единствено един претендент, през днешния ден нашата общественост и делегатите ще имат опция на 22-ри май да избират сред трима претенденти – от Билогическия факултет, от Икономическия и от Юридическия.

- Сериозна палитра от компетентности. 

- Съвременните науки – стопански, юридически, биологически и други - са тясно обвързани. Предоставил съм прекомерно рано – на 24-ти април, месец преди изборите, своята стратегия. Искам да придам добавена стойност въз основата на компетенциите, които имам и смятам, че когато има политическа рецесия и когато нещата са в огромна неустойчивост, и поради централния бюджет, и заради  икономическата обстановка в страната, най-добре е за университета ректорът да бъде икономист. Това е моето професионално виждане. Иначе, поисквам триумф и на останалите претенденти.

- Какво споделят студентите Ви за упоритостта да станете ректор? 

- Имах поздравления от студенти от разнообразни факултети, те наблюдават моя профил в една от обществените мрежи, пишат ми. През тези 17 години, защото нашият факултет е значителен, съм имал опция да работя на година с повече от 500-600 студенти от другите бакалавърски и магистърски стратегии, задочна, постоянна форма на образование. Сумарно мисля, че надминават 10 000 студенти в моята кариера. Получих доста поздравления. Особено в част „ Студентска политика ”, доста възторженостти и пожелания за триумф на изборите.

- У нас има доста рецензии към висшето обучение и изключително с каква подготвеност излизат младежите от висшите образователни заведения. Основателно ли е?

- Критиката е основателна, тъй като правната рамка доста бързо се промени за нашата страна. В първия програмен интервал, когато България беше призната в Европейски Съюз (2007-2013), ние нямахме стратегия за просвета и обучение, изключително за поощряване на европейското съдействие. След това получих покана и се включих в експертната група за създаване на „ Стратегията за висше обучение на България ” за идващия програмен интервал. България през този програмен интервал (2014-2020), които завърши, имаше такава стратегия и стартира да се учи по какъв начин да работи с това, което назоваваме новите действителности, новата научна нравственос и научната истина, която стои на проверими, измерими и международно-признати стандарти и критерии. При нас на процедура се получи освен разминаване сред правната рамка, а и сред стратегическите цели, защото висшето обучение в нашата страна е мощно профилирано. Докато в западните страни се работи екипно, на отдалечено разстояние, посредством така наречен „ виртуално работно място ”, което желая да въведа, с цел да може, когато един преподавател е в чужбина, той да има опция да изнася лекции в Пловдивския университет -  без значение дали лекцията е на френски, испански, британски - тя да може да бъде налична посредством техниката на цифровия превод и надписите на български език. Така че ние имаме регулационен и стратегически недостиг, имаме и недостиг в научното водачество - не можем да покажем кое е то; изключвам осведомителните технологии и най-много реализацията на фрагментите в този частен бранш. И адмирирам концепцията на Софийския университет за построяването на института „ Инсайт ” – да може в българско държавно образователно заведение да има координирана политика и образование в новите технологии, в тази ситуация осведомителни технологии.

- Това разминаване, за което споменавате, единствено наш проблем ли е?

- По мое мнение казусът е много по-комплексен; не бих споделил, че е вътрешно-институционален, а и международните институти и интернационалните институции, в това число тези, които дават отговор за акредитацията – към този момент слагат и нови условия пред опцията, потенциала, желанието и положителната воля да се работи в интернационалните алианси. Така че занапред би трябвало да се вършат стратегии на чуждоезиково образование, да се канят лектори с непознати езици; нашите студенти да употребяват университета не просто да отидат на студентска бригада някъде в третичния бранш – в селското стопанство на някоя страна, а да вървят на професионални университетски подвижности, които да им дават конкуретноспособност във всяка точка на Европейски Съюз и на света, да са равнопоставени като познания и като умения, като потенциал на останалите техни сътрудници.

- Казват, че поради проблемите на прехода една част от мозъците на България са изтекли на открито, по този начин ли е?  

- Това е процесът, обвързван с източване на мозъци „ brain drain ”. Моята докторска дисертация е в региона на човешкия капитал; концепцията за човешкия запас от 30-те години е изоставена от Съединени американски щати още през 60-те, когато вкарват понятието „ човешки капитал ”; а светът припознава понятието „ човешки капитал ” през 1992 година, когато се дава Нобеловата премия за стопански науки за основаване на Теорията за човешкия капитал на проф. Гари Бекел от Чикагския университет. В този смисъл в България би трябвало да приказваме намерено за струпване, образуване на човешки капитал с избрана добавена стойност и неговото потребление. Аз като академична персона стоя на позицията, че ние формираме в доста висока степен посредством нашите обществени разноски – налози – един човешки капитал под формата на инженери, стоматолози, медицински сестри, лекари, икономисти, които получават своята трудова реализация отвън страната. Това е индиректен стопански удар по нашата страна.

- Може ли да спрем този развой?

- Не можем да спрем желанието на студентите и експертите да се осъществят, където желаят, изключително ползвайки паспорта „ жител на Европейски Съюз ”, което значи, че би трябвало да променим или политиката по приходи, или да сложим условия по финансирането – 100% дотация против ангажимент за трудова реализация в страната; или да го създадем напълно пазарно – на пазарни основи – и тогава ще се филтрират пластовете в обществото. Защото сега цялата стопанска система е на пазарни основи, само че единствено образованието е субсидирано. Над 85% от студентите учат в държавни висши учебни заведения, които се устоят посредством психичния бюджетен трансфер от българския поданик.

- И в това време на пазара липсва работна ръка, бизнесът страда, а университетите не могат да дават задоволително количество качествена работна ръка. Как този обаян кръг ще се разсече?

- Затова съм заложил и в програмата – съдействие с бизнеса и политики, с изключение на на интернационално и на районно равнище с локалните управляващи, които да подскажат какви са трендовете в другите сектори; с цел да може да се премислят по факултети другите посоки, когато един студент желае да кандидатства в дадена компетентност – ще има ли на изхода работно място на несъмнено заплащане на труд.

- Навремето това се споделяше „ систематизиране “. Да не би да желаете да го връщате в този момент? 

- Ще употребявам термина „ икономическо програмиране “ от днешна гл.т., тъй като главната концепция е, че човек поставя труд на основата на свободната си воля. Така че, в случай че създадем препоръка преди 90-та година: тя - стопанската система - беше публична; а през днешния ден имаме обществени богатства, само че цялата стопанска система е пазарна – хотелиерство, винопроизводство, произвеждане в разнообразни пазарни сегменти, всичко. Ние би трябвало да решим кое ще изберем.

- Тоест, има конфликт сред системите на образованието и бизнесът?

- Точно по този начин. Пазарна услуга ли ще е, или обществено богатство. И ние като общество би трябвало да възприемем някаква междинна позиция, да вземем за пример, от немски вид или френски вид. Повечето германци желаят да завършат немски университет и да се осъществят в немската стопанска система. Повечето французи приключват френски университет и се осъществят във френската стопанска система. Скандинавският модел е също модел, който има необятна обществена основа с доста необятно преосмисляне на данъчната тежест.

- А ние с парите на данъкоплатците произвеждаме висшисти, които по-късно отиват на открито!

- Да. За понятието „ на открито ” желая да изясня, че Европейски Съюз не е чужбина. За моето потомство и идващото – ние сме жители на Европейски Съюз.

- Но те дават своя принос за развиването на непознатата стопанска система, не на българската. Защото в този момент ще Ви запитвам за българската.

- Ще Ви кажа незабавно, че политиките на Европейски Съюз са три класа – общозадължителни, които би трябвало да съблюдаваме, като митническата политика; вторият клас е координираната; икономическата е такава и тя произтича от националните цели. Ние би трябвало да преосмислим координационния механизъм и вътрешносистемните връзки: страна – университет, с цел да можем да произвеждаме конкурентоспособни експерти. Третият клас е структурни политики – ние ще променяме ли структурата на нашата стопанска система, ще вършим ли браншове с висока добавена стойност, или ще продължаваме да вършим стопанска система с ниска добавена стойност и бакшиши. Така че провокациите – и аз съм гледал националната статистика – от няколко години към този момент се оформят като водещи: хуманната медицина, фармацията, икономическите науки и юридическите науки – стават предпочитани в избора на младото потомство. Те дават опция за високи приходи, гъвкава претовареност, подвижност и изобщо всички механизми, които младото потомство желае да има в realtime, в действително време. И аз съм заложил като визия в програмата ми, че желая да видя университета, в който работя и в който съм прекарал забележителна част от своя живот – съвсем половината, тъй като аз съм бил и студент пет години – като влиятелен университет на Република България.

- По какъв метод политиката въздейства на науката?

- Ние сме една интегрална тъкан и този белетристично наименуван „ резултат на пеперудата ”, че когато някъде се случи нещо – то ще повлияе на обществените ни размисли и другарство, на ориентацията в кой бранш желаеме да работим, на избора каква стратегия желаеме да учим, на това България да бъде ли в Европейски Съюз, или отвън Европейски Съюз. И когато си в един университет и работиш с младежи, които имат все по-смели и по-смели упования за живота, те желаят тези упования да се материализират все по-бързо и по-бързо – няма по какъв начин публичните политически процеси да не въздействат на тези решения. Академичната среда е характерна среда, със характерни настройки, само че тя не е откъсната от публичния организъм.

- Ако политиците се допитат до Вас, какъв съвет бихте им дали – бюджет с 3% недостиг или 6%, или 4,5%?

- Това е един механически въпрос, функционалност на това могат ли политическите партии, програмни съдружни кабинети или експертни такива да имат естетика по това кое е предпочитано за обществото; тъй като актуалният бюджет работи с параметри от преди 2 години. И в случай че законодателят не може да откри допирната точка и професионалния разговор, който аз също съм заложил в програмата си, тогава въпросът се трансформира не в технически-технологичен – дали 3 или 6%, а се трансформира във въпрос за цивилизационна ориентация; тъй като ние всеки април би трябвало да подаваме към Европейска комисия какво имаме намерение да вършим. Ние трябваше да подадем Националния проект за възобновяване и резистентност и в този програмен интервал ние към момента нямаме утвърден подобен проект за седемте години икономическо програмиране. което ние връзва от доста от дълго време, Ние като сме членове на Европейски Съюз и плащаме членски импорт отново от моите налози и вашите налози, без да се възползваме от правата и привилегиите, които произтичат от европейското участие. Всъщност, с изключение на национално време, ние имаме и „ брюкселско време ”. Трябва да работим с календара на Европейската комисия, би трябвало да работим в линейния график, който се задава Брюксел, би трябвало да пращаме специалисти в другите формати на Съвета на министрите – по превоз, по стопански въпроси, по разнообразни тематики, които са на дневен ред в Европейски Съюз и да отстояваме своята позиция. Така че да се вършат частични решения – дали в региона на финансите; на Шенгел или отвън Шенген; Организация за икономическо съдействие и развиване – „ да ” или Организацията за икономическо сътрудничество и раз – „ не ” – аз на всички тези въпроси като експерт по „ Европейска стопанска система ”, съм „ за ”: „ за ” – Организацията за икономическо сътрудничество и раз, „ за ” – Шенген, „ за ” еврото.

- Като че ли се отпуснахме по тези тематики.

- А не би трябвало. Сега, когато пътувах за Япония, желая да Ви кажа, че при интернационалния трансфер и кацането там, има омекотен режим на прекосяване, когато си с паспорт, жител на Европейски Съюз. Това е групово богатство, което предходното потомство не го е имало. Моите родители не са го имали, само че аз в този момент се употребявам от това право. Възможността посредством програмен продукт да набирам лекцията на японски или това, което ми приказват сътрудниците на японски в действително време, бързо и да вземам участие в полемиката, също е групово богатство. Тези технологии са в Европейски Съюз. Това, че работата ми е академична, ми дава опция да следя тези процеси. И в случай че се върнем на въпроса, изисква се от българските политици да се допитват по-често до университетските общности; аз съм способен в една област, моите сътрудници – в други области. Съвременните решения са доста сложни и динамични и за 24 часа може да се промени цялата картина. Според мен, без да съм експерт по обществени финанси, въпросът за бюджета е механически. Трябва да има бюджет, с цел да се създадат заплащанията, изключително сериозните за българската страна обществени помощи, обществена интеграция, пенсионни заплащания и различен вид значими заплащания. Но в случай че ние не демонстрираме предпочитание да влезем в графика на Брюксел, не демонстрираме посока. Важно е желанието; това е и по член 2 от Договора за Европейски Съюз, визиращ „ споделените полезности ”. Аз персонално споделям европейските полезности и ще ги привнеса и в нашето общество, в случай че бъда определен за ректор. И университетските стратегии за идващото потомство ще бъдат съобразени с европейските „ споделените полезности ”. Така ги виждам нещата.

- Кое е най-голямото предизвикателство пред науката в този световен свят през днешния ден? Какво ще избави науката? Според мен развиването на човечеството стартира да върви против самия човек, по този начин ли е?

- Два образеца, в случай че може да дам от Япония. На едното място посетих Природо-научния музей, който е напълно цифровизиран, с роботи. Компютърният терминал може да те върне 13 000 години обратно, даже 100 000 години обратно, да пресъздава в 3D и това да помогне на младото потомство и на експертите от необятната общественост да видят какво е било, по-късно роботът да те насочи към избрана литература. Японците доста са заложили на връзката наука-природа. Ние сякаш вършим в нашето общество просвета, откъсната от природата; това е единият образец. И когато влязох в този музей, аз в действителност се почувствах в разнообразни светове – в джунглите на Амазонка, в огромните океани, измежду дивата природа на Африка. Те са съумели да съберат в един голям музей толкоз информация, с цел да получи човек чувство къде тъкмо се намира в света.

И вторият образец е Музеят на авангардните технологии „ Мирайкан ” в – Токийския залив, 8-етажна постройка, футуристично развита. Вътре не могат да се вършат фотоси. Има информация от раждането на Земята, филми на 3D с планетите, разнообразни устройства, достижение на екипи, колективи, разказани по кое време и по чия концепция са създадени; т.е. има признание на значимостта на обособения човек. В по-голямата си част тези достижения са напълно японски; това става мотив за национална горделивост. И японската нация е отворена към бъдещето. Тя има вяра, че по-доброто предстои; отворена е към научната истина. Аз се изненадах какъв брой обвързана е Япония със Съединени американски щати като стопанска система. Непрекъснато има прехвърляния на огромни технологии към Съединени американски щати, значими срещи на Г-7, огромни срещи в региона на финансите, на нанотехнологиите, на електрическите автомобили - всичко това се организира в Япония.

И това, което одухотворявам е, че ние би трябвало да се върнем към природата; да осмислим връзката си с нея: каква храна ядем, какво пием, нашето отношение към заобикалящия ни свят. И второ, да заложим на бъдещите научни и просветителни партньорства като част от нашата горделивост. Ние се гордеем с отминали събития – доста постоянно батални подиуми, борби. Това е войнствената горделивост, основана на достижения. Но достижения, реализирани върху страданията на някого, не са достижения. Това би трябвало да бъде лайт претекст за цялото общество; и в науката също – като пример за честност, етичност, стандарти. Научен артикул и иновация реализирани върху страданията на някого, не са достижения.

Това го осмислих в хода на своята командировка и го споделям за първи път пред Вашата медия, тъй като доста ме докосна като кредо на една нация, която макар че исторически беше разрушена; и след страшните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки някакси те капитулираха абсолютно, само че откриха сили в себе си; изправиха се като нация. общо Едно, второ, трето потомство – те вършат влиятелни марки на коли. Всички знаят какво е японски автомобил, корабостроителница; цифровият свят е на всички места, високоскоростният интернет е всеобщ. Чудото на Токио е Токийското метро – на всеки 2 мин. идва влакче. Човек единствено да седи и да попива непознатия опит и да го трансферира в нашата страна е достатъчно; мисля, че и университетите, и страната ни ще се развият доста бързо.

- Успех! Много хубави неща казахте и нека това, което мислите и си представяте, да може да го реализирате за Вашите студенти.

- Слънцето свети за всички еднообразно!